ГАРА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от гарант. По тая причина турският министър на вънкашните дела е имал доволно жесток разговор с представителите на гарантните сили. Хр. Ботев, Съч. 1929, 315.
