ГА̀РВАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Гарванов. Очите на румънина тъй заблещели, щото затъмняла лъскавината на гарванната му къдрава коса. Ст. Ботьов, К (превод), 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)