ГАРИБАЛДЀЕЦ, мн. -èйци, м. 1. Истор. Борец за освобождението на Италия от австрийско иго през ХIХ в., сражавал се като доброволец в дружините на Гарибалди. В това гнездо са родени и отраснали десетки родолюбиви мъже от първите „будители“, .. Така: Андон Иванов Камбурооглу, .. художникът Добрович, който през съ- щата спомената 1848 година е гарибалдеец в Рим, дето прекарва повече от 40 години. К. Константинов, ППГ, 15-16. Когато започва въстанието на остров Крит, [Петко войвода] взема активно участие като командир на отред гарибалдейци, поверени му лично от Гарибалди. РД, 1950, бр. 88, 2.

2. Прен. Остар. Борец за свободата на своя народ.

— Друга форма: г а р и б а л д ѝ е ц.


Източник: Речник на българския език (онлайн)