ГАРИБАЛДЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Истор. Гарибалдеец. Там [в Сицилия] борецът за свободата на родния си край се запознава с гарибалдийците и умира за свободата на Италия.П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. Показваше медала си за храброст като гарибалдиец и с юначни ръкомахания говореше за боеве, войни и политика. П. Мирчев, Е, 122.


Източник: Речник на българския език (онлайн)