ГАРНИЗО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до гарнизон. Аз ламтях да ида там, дето вече ехтяха гърмежите на войната, а ме запряха в един заглъхнал, далеч от нея градец да върша проста гарнизонна служба. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. Подпоручик Нейков, придружен от двама въоръжени войници, намери Дишо в квартирата му и го предаде на гарнизонния караул. П. Вежинов, ВР, 239. От шестнадесети септември, когато по заповед на гарнизонния началник трябваше да спят неотлъчно в казармите, повечето от офицерите не бяха нощували в домовете си. Ем. Станев, ИК III и IV, 421. И като си спомни една гарнизонна песен, той си запя. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят, дамите напудрени, белосани без мярка. К. Странджев, ЖБ, 75.
2. Като същ. гарнизонният м. Разг. Началник на гарнизон. Балчев излезе от кабинета сърдит и веднага забрави прокурора и неговите намеци. Гнневът му към местните власти се насочи и към гарнизонния. Ем. Станев, ИК III и -IV, 473. Вниманието на цялата интелигенция в града бе отправено към вечеринката. Тук трябваше да бъде нотариусът с дъщеря си, гарнизонният с цялото си домочадие. Д. Немиров, Д № 9, 144-145.