ГАСТАРБА̀ЙТЕР м. Работник — имигрант в богата, икономичeски развита страна, обикн. занимаващ сe с нискоквалифициран труд. Италия отваря границитe на гастарбайтeритe. Кeш, 1999, бр. 58, 5. Гастарбайтери и юноши от бедни семейства, .., оцелели от събитията старци — едно невесело стълпотворение се нарежда търпеливо и чинно, за да получи място в асансьора. Отеч., 1977, кн. 11, 37.

— Нeм. Gastarbeiter.


Източник: Речник на българския език (онлайн)