ГА̀ТАНКА ж. 1. Кратко словесно произведение, в което чрез посочените признаци на някой предмет трябва да се разкрие самият предмет, напр.: Ч е т и р и м а б р а т я в е д н а р и з а (Орех). Б е л и к о к о ш к и п о д с т р я х а л е ж а т (Зъбите). О т е д н о о г н ищ е ц я л с в я т с е г р е е (Слънцето). [Дядо] започваше да ми задава гатанки. Ние пулехме очи, мъчехме се да ги разгадаем, а той ни гледаше закачливо. А. Михайлов, ДШ, 12. — Чакайте — рече дядо Гено, — да ви кажа една гатанка. Който от двамата ви я отгатне нему ще харижа волчето. А. Каралийчев, ПС, 35. Девет години Стоян ходи по войни, десета година стана. Събра войници и им зададе гатанка: — Имам у дома ябълка, цъфти и връзва, а сега от корен изсъхна и каквото завърза, опада. Д. Яръмов, БП, 15. Гатанката е първичен, еднакво старинен вид на народното творчество, каквито са песента, приказката и пословицата. Б. Ангелов, ЛС, 78.
2. Прен. Нещо неясно, неразкрито, или някой, около когото се правят различни предположения; загадка. Човешката душа без тайното, без тъмното, без неузнаваемото не може да живее щастливо .. Човек се бори с една стена, направена от гатанки. Елин Пелин, Съч. I, 211. — Рекох да разбера откъде Чолчев разполага с толкова пари. Вярно е, че като майстор той получава повече от нас и все пак, както я кара, не биха му стигнали. Ето ти гатанка... Ем. Манов, ДСР, 143. Ако те [бележките ми] би попаднали в ръчичките на някоя сплетница си от града, можеха да послужат и като богат извор за някоя шумна интрига в женския свят, между който минавах и за гатанка, и за чудак. Н. Попфилипов, РЛ, 56. Сърце, сърце, дълбока бездна, / кой твойте тайни е узнал? / .. / Ти гатанка си вечно тайна — / ту бяс, ту вик, ту звяр, ту стон. Ив. Вазов, Съч. III, 9.
3. Остар. Думи, изрази, с които се гадае, врачува; гадание. Тя бае и шепне любовни гатанки. Ст. Младенов, БТР I, 417.