ГА̀УЧО, мн. -си, ср. Пастир в Южна Америка. Гаучо е изкусен ездач, а неговият кон от местна порода е бърз като стрела, як и непретенциозен. Т. Димитров, У, 30. Яхнал на кон, с ласо в ръка и с наметнато през рамо пончо, гаучо обикаля и наглежда стадата, които никога не се прибират от прерията. Л. Георгиев, А, 26. Там [в пампасите] е царството на тишината и на първобитния гаучо, майстора на ножа и на ласото, неуморния ездач. Б. Шивачев, ПЮА, 111. Последната атракция беше с коне, на която гаучосите демонстрираха различни номера с дресирани коне и майсторско галопиране. Г. Черпоков, УДПС, 115.
— Исп. gaucho.