ГА̀ЧЕ. Диал. I. Нареч. Сякаш. Аз гаче познах тая селянка. Ив. Вазов, Събр. съч. XVIII, 422. Едно време фелдфебелът ми викаше: „Къньо, а ти си гаче целият направен от качамак!“. А. Гуляшки, Избр. пр II, 460. Черният жребец скиташе из полето с хергелята, от ден на ден ставаше по-неукротим, по-див. – Гаче не е кон, а звяр! – казваше Медара. Й. Йовков, 142. По повод първото ѝ [на пиесата] представяне в 1890 г. се явиха тъй оживени спорове, от които гаче зависеше бъдащето на драматическото изкуство. Лис., 1920, кн. 8, 94. – Жив си е, ама защо му е сега живот, когато всичко опропасти... Клетника клетий! – каза баба Милкана гаче на себе си. И, 1896, кн. 6, 818.
II. Съюз. Като че, като че ли, като да; гаче ли. След няколко дни съвсем неочаквано бай Митре получи удар и умря веднага, гаче някой го беше гръмнал с куршум в главата. К. Гълъбов, ХГП, 7. Полиците околовръст бяха с чинии, чаши, свещилници, измити, изтрити, гаче сега бяха излели от ръцете на майстора. Ил. Блъсков, ПБ II, 35.
◊ Гаче ли сложен съюз. Като че, като че ли, като да; гаче. А човекът кара... гаче ли го гонят. И вади брадви и въжета, какви не дивотии върши. Й. Йовков, Съч. II, 1989, 256.
> Гаче вървя по очите си. Диал. Не гледам къде стъпвам; спъвам се. Гаче на книга го чете. Диал. Съвсем гладко, без никакво запъване. Гледам, гаче ще лапна някого. Диал. Гледам настойчиво, втренчено някого, обикн. с любов. – На, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! Зора, 1885, кн. 5, 205.