ГВЀЛФИ мн., ед (рядко) гвелф м. Истор. Членове на средновековна политическа партия в Италия, която поддържала папите в борбата им против германските императори и техните привърженици гибелините.

— От ит. guelfi. — Г. Йошев, Кратка всеобща история (превод), 1861.


Източник: Речник на българския език (онлайн)