ГЕВЕЗЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Гевезелик. — Жена е, та пука .. И къщовница, нема такова гевезлък, ще ти върти къщата и ще ти народи дечурлига... Ст. Даскалов, СД, 325.


Източник: Речник на българския език (онлайн)