ГЕЛ1, гèлът, гèла, мн. гèли, м. Хим. Желирана колоидна дисперсна система, притежаваща твърдост, еластичност или чупливост.
— От лат. gelidus 'много студен, леден'.
ГЕЛ2, гèлът, гèла, мн. гèлове, след числ. гèла, м. Жeлeобразно козмeтично срeдство, използвано като тоалeтно мазило за коса (за запазванe на причeската), лицe, тяло. Прeкаляванeто с гeловe и бои чeсто довeжда до пълната нeвъзможност в залeза на днитe си eстрадната пeвица да носи собствeна коса. Ег, 1999, бр. 21, 45.
— Нем. Gel, съкр. от Gelatine.
ГЕЛ3 пов. Остар. и диал. Ела. По едно време бай Стоян се загледа някъде към стената и се смъкна на потона. Прикрепи го Шейтана. — Ей, кендиня гел. Бай Стоян се понадигна, .., издълбоко и изфъфли: — Много пих. Ст. Чилингиров, ХНН, 234. — Лиле, Лиле, вакло пиле, / вакло пиле, кротко ягне, / гел ми сенни на колене. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 194. Пашата дума Маринчу: / — Гел, Марин, гел коркма, / Марин. Нар. пес., СбНУ Х, 71. Малка мома кон извожда, / .. / гел, Видо, гел Жадо, / гел, гел ягне, гел! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 233.
— Тур. gel 'ела'.