ГЕМИДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гемиджия; млад гемиджия. Протекла е / вода Тунджалия, / че си влече дърво шефталия; / .. / покрай върви момче гемиджийче. Нар. пес., СбГЯ, 148. Мари, покрай ходи момче гемиджийче, / момче гемиджийче, момче капитанче. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 281.