ГЕМИНА̀Т м. Езикозн. 1. Съгласна, при артикулацията на която се извършва задържане на издишната струя; дълга съгласна.
2. Две еднакви съгласни една до друга в състава на думата или на границата между думите; двойна съгласна.
— Лат. geminătus.
