ГЕНЕРАЛЍСИМУС м. 1. Само ед. Воен. Най-висше военно звание, което се дава на върховен главнокомандващ за изключителни заслуги към родината по време на война. Конгресът в Агри Даг назначил Ахсан Нури бей за главнокомандуващ с чин генералисимус. Б. Темков, К, 43. През февруари 1821 година върховният главнокомандуващ силите на Фелики етерия генералисимус Александър Ипсиланти премина на отсамния бряг на река Прут. Д. Яръмов, БП, 132.
2. Лице, носител на такова звание. На позива на генералисимуса, който подканваше всички бивши войводи, четници и доброволци от Македония, които биха поискали да се явят на военнния театър в Македония, сърбите отговориха със затваряне на границата. ОБДБ, 10.
— От лат. generalissimus ‘най-главен’.