ГЕНОТЍП, -ът, -а, мн. -ове, м. Биол. Съвкупност и организация на всички гени в един организъм, които обуславят и реализират неговите наследствени качества, свойства и предразположения. Генотипът е носител на наследствеността, която се предава от поколение на поколение.

— От гр. γένοσ 'род, вид' + typos 'отличителна черта, белег; образец'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)