ГЀПЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Жарг. Вземам, задигам, открадвам; кепцам. Гошо долови Йовчовото смущение и пошушна на Драган: — Скив как ще му гепя топката! Б. Болгар, Б, 232. Знаеш ли, че ми гепиха новото колело? гепя се страд.
— Неизв.
