ГЕРГЬО̀ВДЕН, мн. няма, м. 1. Пролетен християнски и народен празник (6 май), свързан с редица обичаи (като ядене на печено агне сред природата, люлеене на люлка и др.). В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответно освещаване: агнешко на Гергьовден, свинско на Коледа. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. „Неска йе, либе събота, / утре йе света неделя, / неделя, либе, Гергьовден — / секи си коли агънце / на Бога жертва да прават.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 42. Да наберем здравец за Гергьовден, / да наберем, венци да направим. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 436. Кога било на Гергьовден, / свети Георги коня качи, / да обиди синорето, / синорето, сè полето. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 435.
2. В съчет. с предл. п о. Дните, времето около този празник. Пък едно хубаво време беше, като по Гергьовден — да не помислиш, че е есен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 37.
— Други (диал.) форми: Г è р г ю в д е н, Г è р г е в д е н, Г ю р г ь о̀ в д е н.