ГЕРЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Геранлив. Йотговаря шаро агне: / — Как да не блея, .. / Веки ми са и додяло / .. / йот чираци се глупави, / .. / да ма повят мътна йода, мътна йода геренлива. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 21.
