ГЕРМАНЍЗЪМ1, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Езикозн. Немска дума, израз или синтактична конструкция, заети в друг език. Сравнително голям е броят на германизмите навлезли във военната терминология: щаб, плац, шпалир, фелдфебел, фелдмаршал, шмайзер и др. Л. Ницолов и др., РЛТ, 252.
2. Езикозн. Дума или израз, свойствени само за немски език.
ГЕРМАНЍЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Политика на германизиране. Балканската конфедерация ще бъде една мощна преграда против настъпателното шествие на германизма. БД, 1909, бр. 8, 3. Чехите в борба против германизма се затрогнаха от оплакванията на своите братя от Силезия. ЛН, 1927, бр. 9, 2.