ГЕРО̀НД и ГЕРО̀НТ м. Истор. Църковен старейшина, който управлява духовна общност. По отношение чисто вътрешната уредба на църквата съборът е знаменит с решението си за ликвидиране на чудовищно бюрократичната институция на геронтите, на „петимата старци“. Геронт буквално значи старец, но в църковната история геронтите са цяла институция. Т. Жечев, БВ, 23. Герондите лавриоти го приеха [Захарий] с почести и прочетоха с удивление писмото на Анания. Те бяха искали трима изкусни мъже, които да направят зографиите за три години, пък Анания им пращаше един. Вл. Свинтила, СЗЗ, 419.
— От гр. γέρων, - οντος ’старец’.