ГЕШЕФТА̀РСТВО, мн. няма, ср. Дейност или проява на гешефтар; спекулантство. Той нищо добро не вижда у тях, а само лукавство, гешефтарство и наклонност да търгуват в името на „патриотарски“ цели. Вл. Вазов и др., БГР, 155. Левантинците оценяват войната през призмата на търговския интерес, на своето гешефтарство. Пл. Панайотов, ККС, 289. Гешефтарството и до днес е прието да се разбира като нежелателна и морално неприемлива практика. СбСДБП, 2013, 14. ● Не признаваме политическото гешефтарство. Който може да бъде купен, е мръсник. Т. Капинчева, СЗМ, 136.