ГИБЕРЕЛЍНИ мн., ед. (рядко) гиберелѝн, м. Биол. Хим. Биологически активни вещества със сложна химическа структура, които стимулират покълването, растежа и плодоносенето на растенията. Една нова група растежни регулатори, които притежават висока физиологична активност, са известни днес под наименованието гиберелини. Д. Георгиев и др., ХР, 44.
— От лат. gibberella fujiκuroi (вид гъба).