ГИБЍ нареч. Остар. Като, подобно на. — Де го? Тук ли е той [кавалът] „медният“, с когото .. те чукаха по главата? Ха сега да му чуем гласа. Ама знаеш да я докараш мехлем гиби... Ц. Церковски, Съч. III, 239-240.
◊ Бей гиби, ж и в е я. Простонар. Охолно, богато, в разкош (живея).
— Тур. gibi.