ГЍБНА1. Вж. г и б в а м.

ГЍБНА2, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Остар. Книж. Гина, загивам. Сега засега аз съм богат, .. — оголените партньори нека гибнат, малко искам за тях да зная. Ал. Константинов, Съч., 189. Но вятърът свищи по скали; .. Мъж ѝ — децата ѝ всред ужаси бурни; — може бити они гибнат! С. Радулов, ГМП (превод), 6-7.

— От рус. гибнуть.


Източник: Речник на българския език (онлайн)