ГИДЍЙЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от гидийка. Момиченце, гидийченце, / тръгнали са балканските, / балканските млади булки, / .., / че ютиват тука долу, / тука долу на реката / да си перат бело пране. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 135.
