ГИЗД, -а, -о, мн. -и, прил. Нар. поет. Хубав, гиздав. Пременете / мойта гизда снага, / в гроб да бъда / спретно нагиздена. Ц. Церковски, Съч. II, 253. „Ти нали сам пожелаваше — той да обикне горещо / някое гиздо девойче?“ А. Разцветников, Избр. пр (превод), 111. Ката ден гизда, на Великден парталеста (одърпана). Погов., СбНУ IV, 217.