ГИЗДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да се гизди. Той беше от тия млади, кои повече гледаха и търсяха гиздави, гиздливи и приказливи моми, а не жена с истинна сърдечна добрина. Ил. Блъсков, ЗК, 108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)