ГИЗДО̀СВАМ, -аш, несв.; гиздо̀сам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Гиздя (Т. Панчев, РБЯд). Стопанката му Къдра я гиздосала [къщата] с родопски тъкани и плетива. Е, 1981, бр. 1085, З. гиздосвам се, гиздосам се страд. и възвр. На жена си вика „кукло“ и тя наистина се гиздосва като кукла. Н. Стефанова, РП, 32. Посегна към дрехите ми — рови, избира, обръща, преправи и венчалните ми дрехи да се гиздосва. Г. Краев, АЗ, 41.