ГИЛОТЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Гилотинен. Ужасният революционер, като довърши с трептяща от гняв и злоба ръка .. члена [статията] във вестника си, както винаги напоен с отрова на дълбока омраза и замирисал на гилотинска кръв, изтропа нервно по оцапаната маса. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118.