ГИМНАСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до гимнастика, който е свързан с гимнастика. Някой прави гимнастически упражнения върху лоста. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Младежи от гимнастическата група, облечени в червени рубашки, правеха упражнения край коня. Ем. Станев, ИК I и II, 514. В града е имало голям дворец с типично гръцки колонади и гимнастически салон. Е, 1981, бр. 1093, 4. Гимнастически уреди.
2. Истор. Който се отнася до гимнастическо дружество. Комитетът разисква развитието на гимнастическите дела в Румелия. К. Странджев, ЖБ, 72.
◊ Гимнастическа стена. Спорт. Спортен уред, който се състои от два дървени или метални елемента със закрепени напречно на тях пръчки, прикрепен е вертикално към стената и се използва за упражнения за разтегляне и укрепване на тялото; шведска стена. За запазване на равновесие при стоеж на пръсти и на пети се застава последователно на пръсти на единия, а след това и на другия крайник, като болният трябва да се държи с едната ръка за гимнастическата стена. В. Желев, Ф IV, 211. Гимнастически дружинки (дружества). Истор. В Източна Румелия — доброволни въоръжени отреди, образувани през 1878-1879 г. след Берлинския конгрес за оказване съпротива на опитите на Турция да възстанови своята власт в тази част на България. Генералът е един от горещите привърженици на гимнастическите дружества и на комитета „Единство“. К. Странджев, ЖБ, 72.