ГИНЕКЀЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. Истор. В древна Гърция, Византия и др. — женско отделение в дома; гинекеон. Присънваха ми се тържествени византийски литургии и мислено бях в гинекея, дето цар Александровата щерка седеше заобиколена от безбради телохранители. Ем. Станев, А, 46.
— От гр. γνναικεῖον.