ГЛАВЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от глава (в 1 знач.); голяма глава. — Олеле! — / викна Драганчо. — / Я вижте / там сред бостана / какво е главище!/ Туй е разбойник! — изплаши се Петьо. Хр. Радевски, СбХ, 119.
— Друга (диал.) форма: г л а в ѝ ш ч е.
