ГЛАВНОКОМА̀НДВАЩ м. Лице, назначено от правителството да командва армията по време на война или в навечерието на война. Главнокомандващият турските войски Сюлейман паша беше останал с впечатление, че в града има цяла руска дивизия. Затова настъплението се извършваше предпазливо. Д. Линков, ЗБ, 127. Президиумът на Народното събрание назначава и уволнява главнокомандуващия на въоръжените сили. Конст., 11-12. // Разш. Лице, определено от някакъв официален орган, нечие представителство да командва въоръжени единици в бойни действия. Ако преценяваме Априлското въстание от военно гледище, то е лудост. Що-годе опитните във военно дело стари войводи не участвуват. Главнокомандващият Бенковски — бивш симитчия и абаджия — няма си понятие от тактика и от стратегия. Н. Хайтов, П, 313.
— Друга (остар.) форма: г л а в н о к о м à н д у в а щ.