ГЛАВО̀Ч1 м. 1. Сладководна речна риба с голяма глава и голо вретеновидно тяло с тъмни петна по гърба. Cottus gobio. Освен балканската пъстърва [в реките] на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, .., гулешът и др. Б. Русев, ЖНР, 38.
2. Диал. Попова лъжичка; главистица, главуняк, главуляк2 (Н. Геров, РБЯ).
ГЛАВО̀Ч2 м. Диал. Магарешки бодил; главесто тръне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.