ГЛАГО̀ЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Ирон. Отгл. същ. от глаголствувам; глаголстване, празнословие. — Ще говориш ли? — Май че ще трябва — въздъхна татко .. — Каква полза? Глаголствуване, хабене на нерви, а в института ви — все същото. Ем. Манов, МПЛ, 79. Те, нашите, намериха своя идеал или в еврейчетата, или в гърчетата,.., които по най-долен начин експлоатираха средствата и силите им, като ги увличаха в задушената атмосфера на своите злобни, груби и безплодни глаголствувания. Ал. Константинов, БГ, 70-71.