ГЛАДКОСТВО̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво — който има гладък, равен ствол, без разклонения. По гладкостволите дървета, тополи, ели, телеграфни стълбове, той се катереше пъргаво като дива котка. Ем. Коралов, ДП, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)