ГЛАДНЍШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гладник. Широкото му слабичко лице,.., голямата му уста,.. придаваха гладнишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах и винаги добър апетит. Т. Харманджиев, КЕД, 13.
ГЛАДНЍШКИ. Разг. Нареч. от прил. гладнишки; лакомо, ненаситно. Боси, дрипави,.., те ръваха гладнишки хлебеца. Ив. Вазов, Съч. XI, 94.