ГЛАЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от глазирам като прил. Който е покрит с глазура (в 1 и 2 знач.). Външната страна на църковните стени била украсявана с редове от глазирана керамика във вид на четирилистник или кръг. Ист. X и XI кл, 94. За охлаждането трябва да се използуват глазирани, глинени или алуминиеви тави, но не и медни. М. Киров, ТК, 91. Глазирана торта.