ГЛА̀МАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Разг. Пренебр. Гламавщина (в 1 и 2 знач.). Сринаха се вдън планини от трупове, изпариха се поточища от кърви — и всичко поради гламавостта на на някакъв „владетел“, който можеше и да владее туй-онуй, но не и себе си, не и разума си. Хр. Бръзицов, НЦ, 345.