ГЛА̀МЯК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламавец, гламчо, гламник, гламко, гламер. — Най-доброто е ( .. )да очистим оногози тамо, дето спи, и да офейкаме един час по-напред. — Туй не е чиста работа .. Какво ще ни каже главатарят? Ще ни каже, че сме гламяци. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 130.