ГЛАСЀНЦЕ, мн. -нца, ср. Умал. гальов. от глас и от гласе1; гласченце, гласленце, гласец. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, със завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Тиха песен / славей си подема / в равни двори /../ Ситом ситни,/ дребно затрептява; / леком кърши / медено гласенце. Ц. Церковски, Съч. II, 249.