ГЛАСНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Всяка една от двете дупки в гайдуницата, едната горе, а другата долу, които правят звука на гайдата по-ясен и пълен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
