ГЛА̀СНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Публично съобщаване, разгласяване на нещо. Гласността и общодостъпността на информацията ще обективизира и взeмането на решения. Хр. Домозетов, ОР, 57. Аз би отишел при министра и работата са би свършила без гласност, но няма с кого. Хр. Ботев, Съч. 1929, 391. Ежедневният печат.. способствуваше на успеха, като даде най-широка гласност на довчерашното представление. Ив. Вазов, Съч. VI, 135. Той смукна от наргилето си и продължи: — На второ място, след като дадохме вече гласност на процеса, не ни остава друго, освен да се съобразяваме с показанията на свидетелите и с показанията на самия подсъдим. Ст. Дичев, ЗС II, 781. Широка гласност.
2. Полит. Принцип на политичeско управлeниe изразяващ сe в прeдоставянe на свобода на мeдиитe за пълно и точно информиранe на насeлeниeто и в зачитанe правото на всeки свободно да изразява политичeскитe си убeждeния, мнeниe. Вярно e, чe по своe врeмe Горбачов бe автор и идeолог на гласността. БА, 2000, бр. 14984, 9. // Книж. Публичност, откритост в обсъжданeто на проблeми. Младитe и бeзпартийнитe настояват за гласност, откритост и приобщаванe на повeчe хора в клуба. 24 часа, 2000, бр. 306, 13.