ГЛАСОПОДАВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до гласоподаване. Тоя закон в Норвегия бил гласуван най-главно под въздействието на жените, които в тая страна имат гласоподавателно право. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 336. Те [данните] реално не отразяват мнението на онази немалка част от населението, която все още е под гласоподавателна възраст. 168 часа, 1993, бр. 35, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)