ГЛЕЗА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Глезен (в 1 знач.); разглезен. Глезаво дете.

2. Който е присъщ на разглезен човек, в който се проявява разглезеност, глезене. И сега госпожа Хрисодактилица не беше ся напуснала, от онези си глезави .. нрави. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)