ГЛЀЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Галеник (в 1 знач.); глезльо. — Ти пак си извършил някое звероугодно дело, глезенико! — погали го тя. Г. Караславов, Избр. съч. II, 386.
