ГЛЕЙ, глèят, глèя, мн. няма, м. Геол. Хоризонтален почвен пласт от лепкава глина, който не пропуска вода и пречи на развитието на растенията. При движението си отдолу нагоре водата изнася ситни почвени частици, които напластява.. и образува също един хоризонтален пласт от лепкава глина, наричан глей. Д. Велев, М II, 20.

— Рус. глей.

ГЛЕЙ. Вж. г л е д а й.


Източник: Речник на българския език (онлайн)