ГЛОБА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от глобален. Темата за „играта“ неведнъж излиза наяве у Максим Горки и не в една пиеса, когато става дума за интелигенцията, пък и не само за нея. Но драматургът не иска да стигне до схващането за глобалност, което откриваме у Шекспир. Т, 1981, кн. 3, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)