ГЛОБА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който събира глоба1; глобник. Глобниците или глобарите .. са занимавали със събирането на многобройните глоби. СбНУ ХХХIII, ХХХIХ.

ГЛОБА̀Р2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който прави пакости; пакостник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)